Приятелка на мама й беше подарила преди време да пробваме едно брашно специално за фокачи (мисля от твърда пшеница), на което най-после му дойде реда - и трябва да си призная, че съм повече от възхитена!! Стои едно такова жълто и сипкаво на вид - почти като пшеничен грис, а тестото се получи така гладко и лъскаво - едва ли не като за козунак, а готовата фокача - пухкава отвътре и с хрупкава коричка отвън!! Най-сърдечни благодарности на Силвето, че ни подсказа за това брашно - вече ни е любимо!!!
За рецептата се доверих на предложението на Ева и непременно ще се пробва и с чери домати :)
Необходими продукти:
За тестото:
500 г брашно
20 г прясна мая (или 7 г суха)
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
250 мл газирана минерална вода
4 с.л. зехтин
За гарниране:
10-15 резенчета сушени домати, предварително накиснати в зехтин с 2 скилидки чесън и щипка сух босилек
стръкче пресен розмарин
1-2 шипки едро счукана морска сол
5-6 с.л. зехтин (от този, в който са накиснати доматите)
Приготвяме брашното в машината за хляб на програма "тесто", като първо добавяме разтворената в газираната вода мая, зехтина, захарта.
Прибавяме постепенно пресятото брашно и сол до получаване на тесто, което само се отделя от стените (около 500 г)
Оставяме програмата да приключи (90 мин), като междувременно загряваме фурната на 40С.
Изсипваме тестото върху застлана с хартия тава за печене (ползвах тавата от фурната 30х40см) и разстиламе с ръце, докато покрием дъното на тавата.
Подреждаме шахматно отцедените от зехтина резенчета сушени домати и оставяме във фурната да втаса за 10-15 минути.
Загряваме фурната до 200С.
Оформяме с пръсти вдлъбнатини във втасалото тесто и намазваме със зехтина, в който сме киснали сушените домати.
Подпъхваме в някои от вдлъбнатините нарязаните надлъжно скилидки чесън, свеж розмарин и поръсваме с едро счукана морска сол.
Печем в загрятата до 200С фурна около 15-12 минути, или до златисто кафяво.
След като изпечем фокачата, поръсваме леко със зехтин и завиваме за 10-ина минути с кърпа.
Поднасяме топла.
Изумително ароматен и вкусен хляб, който спокойно може да замени лека вечеря ;) или бърз обяд...
Дори и изстинала, фокачата си остава неустоимо вкусна!!
Бог знае защо, досега не бях го приготвяла, но от тук насетне това, подозирам, ще е сред любимите ни хлябове :)
Фантастична е фокачата, Мина!
ReplyDeleteСамо чувам за това брашно, но не мога да видя никъде!
Хубава вечер!
Мина, фокачата е много апетитна, мммм! Стоя пред монитора и преглъщам, а е вече почти посреднощ...
ReplyDeleteОт много време се каня и аз да направя, но тъй като сме фенове на пълнозърнестото брашно ще опитам с него. Дано се получи :)
Поздрави!
Успешна седмица :)
Благодаря ти за доверието, Мина! Много се радвам, че фокачата се е харесала. Изглежда фантастично - мека, пухкава и изключително вкусна. Прегръдка с пожелания за спорна нова седмица! :)
ReplyDeleteМина,съблазни ме дори от снимката,където е сурова,наистина тестото изглежда много благо и лъскаво!Превъзходни кадри на една безкрайно ароматна и вкусна фокача,моите адмирации!Със сигурност с това брашно вкуса е различен,ех,тези италианци!
ReplyDeleteПрегръщам те и ти пожелавам много успешен ден и да оздравяваш,ей!
Мина, така ме грабна с тези снимки и тази рецепта! Много скоро аз ще се възползвам предложението, само да намеря това брашно :) Ако ли не, с друго ще опитам :)
ReplyDeleteСърдечни поздрави и пожелания за много хубав ден!
Мина,със сигурност ще се пробва ,останаха ми сушени домати от хляба с маслини и сушени домати на Илианка!
ReplyDeleteХубав петък