Приятелка на мама й беше подарила преди време да пробваме едно брашно специално за фокачи (мисля от твърда пшеница), на което най-после му дойде реда - и трябва да си призная, че съм повече от възхитена!! Стои едно такова жълто и сипкаво на вид - почти като пшеничен грис, а тестото се получи така гладко и лъскаво - едва ли не като за козунак, а готовата фокача - пухкава отвътре и с хрупкава коричка отвън!! Най-сърдечни благодарности на Силвето, че ни подсказа за това брашно - вече ни е любимо!!!
За рецептата се доверих на предложението на Ева и непременно ще се пробва и с чери домати :)
Необходими продукти:
За тестото:
500 г брашно
20 г прясна мая (или 7 г суха)
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
250 мл газирана минерална вода
4 с.л. зехтин
За гарниране:
10-15 резенчета сушени домати, предварително накиснати в зехтин с 2 скилидки чесън и щипка сух босилек
стръкче пресен розмарин
1-2 шипки едро счукана морска сол
5-6 с.л. зехтин (от този, в който са накиснати доматите)
Приготвяме брашното в машината за хляб на програма "тесто", като първо добавяме разтворената в газираната вода мая, зехтина, захарта.
Прибавяме постепенно пресятото брашно и сол до получаване на тесто, което само се отделя от стените (около 500 г)
Оставяме програмата да приключи (90 мин), като междувременно загряваме фурната на 40С.
Изсипваме тестото върху застлана с хартия тава за печене (ползвах тавата от фурната 30х40см) и разстиламе с ръце, докато покрием дъното на тавата.
Подреждаме шахматно отцедените от зехтина резенчета сушени домати и оставяме във фурната да втаса за 10-15 минути.
Загряваме фурната до 200С.
Оформяме с пръсти вдлъбнатини във втасалото тесто и намазваме със зехтина, в който сме киснали сушените домати.
Подпъхваме в някои от вдлъбнатините нарязаните надлъжно скилидки чесън, свеж розмарин и поръсваме с едро счукана морска сол.
Печем в загрятата до 200С фурна около 15-12 минути, или до златисто кафяво.
След като изпечем фокачата, поръсваме леко със зехтин и завиваме за 10-ина минути с кърпа.
Поднасяме топла.
Изумително ароматен и вкусен хляб, който спокойно може да замени лека вечеря ;) или бърз обяд...
Дори и изстинала, фокачата си остава неустоимо вкусна!!
Бог знае защо, досега не бях го приготвяла, но от тук насетне това, подозирам, ще е сред любимите ни хлябове :)