Ябълков мармалад на калъп, с малко сини сливи за цвят ;) / Damson and Apple Cheese

След като през последните две лета мама успя да ни насмогне вкъщи на сладка, реши това лято да ни изненада с нещо различно. С мармалад! И то не с какъв да е, а ЯБЪЛКОВ мармалад!! Като от нейното детство! Оня от типа на "Едно време да знаеш какъв мармалад имаще?!"... На калъп или в сандъче и го режеш с нож ;)

И не знам мармаладът от детството на мама какъв е бил на вкус, но този, който тя ни приготви е повече от БОЖЕСТВЕН!! Е, няма такъв вкус :))

Не знам малдежът как точно изтърпя цялата галимация покрай приготвянето му, вероятно заинтригуван от ахкането и охкането на мама и насърчителното пригласяне на баща ми по митичния мармалад от детството им, който никой от нас останалите не беше опитвал (аз поне нямам спомен да съм), но чакането определено си струваще, че и отгоре :)

А съставките му са едни такива простички, обикновени - чак невзрачни... Да се неначуди човек ак от нещо толково просто и лесно се получава нещо толкова специално и вкусно!!

Необходими продукти:

1.7 кг ябълки
300 г сини сливи
800 г кристална захар
350 мл вода
1-2 листенца индрише, по избор
40 г ябълков пектин
1-2 ч.л. есенция ванилия

Начин на приготвяне:

Застиламе дъното и стените на правоъгълна форма за козунак или кекс с размери 25-30 х 11- 15 см. с хартия за печене.
Измиваме и почистваме ябълките от опашките и нарязваме на кубчета - с корите и семките.
Измиваме и почистваме сливите от костилките и нарязваме на кубчета.
Изсипваме в голям съд с тежко дъно и добавяме водата.
Кипваме и осъавяме да къкри на тих огън около 20 минути, или докато плодовете омекнат.
Смиламе в блендер или кухненски робот (или пасирмае) до хомогенна смес и прецеждаме през сито.
Връщаме в чист сух съд на котлона на слаб огън и добавяме индришето, ванилията и пектина, разбъекан със захарта.
Оставяме да къкри, като разбъркваме непрекъснато, докато започне "да пада на парцали от лъжицата" :)
Отстраняваме индришето от сместа и изсипваме в предварително застланата с хартия за печене форма за кекс и оставяме за поне едно денонощие "да хване калъп".
Обръщаме върху покрита с хартия за печене дъска за хляб или съд, отстраняваме хартията за печене, с която е покрит и оставяме на въздух за 2-3 дни - да хване коричка.
Завиваме в хартия за печене и съхраняваме в плътно затворена кутия в хладилника до 6 месеца.

Е, няма такова нещо!! Толкова е вкусно, че чак не е истина :)

Второто нещо, което веднага направих, след като беше провъзгласено въпросното чудо от мама за готово, беше да спретна от любимия козунак (и кифлички от същото тесто), но този път - с мармалад!! Козунакът не оцеля до снимки...
И тестът беше издържан повече от успешно!! Не разлигави тестото, не се разтече, не изгуби вкуса си - абе, държа се като супер мармалад :))
Със сигурност ще се приготвя специална доза за Великденските козунаци напролет!!

А какво беше първото нещо ли?? Да грабнем по едно лакомо парче и да го опитаме с две ръце, разбира се ;)

Но е толкова вкусен, че чак ти е жал да го ядеш "ей така" без нищо - и без повод!!

Въпреки че самият мармалад си е вече събитие!! И явление!!

Абсолютно кулинарно чудо си е :)

Ама, много е вкусен!!